За община Провадия
Община Провадия се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Варна. Общината има 25 населени места с общо население 22 934 жители (01.02.11 г.). Провадия е изходно място за посещение на крепостта Овеч.
Кратка история...
Марксическите идеи проникват в Провадия чрез учениците – провадийци във Варненската гимназия, участващи в ръководените от В. Коларов и Хр. Кабакчиев марксически кръжоци. Между участниците са Владислав Маринов и Владимир Бакалов. Социалистическото движение в града се засилва особено много след основаването на БСДП през 1981 г. и образуването на социалистическата дружинка в гр. Варна през 1893 г. Първият социалистически агитатор, който идва в Провадия през 1892 г. е Георги Гинев от гр. Казанлък. Той набира абонати за сп. „Ден” – орган на БСДП. Появяват се и социалистически вестници „Работнически другар” на Г. Бакалов. През 1895 г. се изгражда кръжок за разпространение на марксически идеи. В него влизат Владислав Маринов, Димитър Провадалиев, Илия и Дойчо Бекчиеви и др. Кръжокът събира членски внос, който отчета в ЦК на БРСДП.
Социалистите се събират в дома на Д. Проваданлиев и създават първата социалистическа дружинка. В нея влизат Вл. Маринов, Филип Митов и Илия Бекчиев – учители, самият Проваданлиев е съдебен служител. Дружинката се нарича „Работник”, а за клуб служи една стая от дома на Д. Проваданлиев. В първото си писмо до Централния комитет партийната група съобщава програмата за своята бъдеща дейност: „Ние работниците дърводелци, бръснари, писари, учители, съзнаващи интересите си, чрез разни разисквания, сказки, четения, ще допълняме нашите познания и ще будим заспалите си братя, които постепенно ще привличаме в нашата група…”
Провадийските социалисти участват активно в общата борба на работническата класа в страната. Изразяват своята солидарност и изпращат парични средства на стачкуващите работници от крупните промишлени центрове. Организира се акция за подпомагане на арменските бежанци от Турция, като им се изпращат пари. Това са първите прояви на международна солидарност от страна на Провадийската социалдемократическа организация.
През лятото на 1900 г. в Сливен се провежда Шестия конгрес на БРСДП. На него присъстват двама делегати от Провадия – Кирчо Генчев и Ненчо Мимов. Конгресът разглежда въпроса за отношението на партията към селяните. През този период организацията взема активно участие в парламентарните избори, които са на 28.01. 1901 г.
След потушаване на Септемврийското въстание са арестувани местните водачи и ръководители Герчо Станков, Андрей Тодоров, Стоил Илиев и др. Част от участниците бягат с лодки в СССР. През 1920-1921 г. партийната организация активно заработва сред младежите. Към 1923 г. то достига 123 члена, секретар става Любен Миндов. Към турската секция в Провадия е изградено и турско младежко комунистическо дружество „Казъл байряк” /червено знаме/. Създадена е и секция за работа с жените. Първи председател става младата учителка Райна Маринова.
Нелегалната работа налага през есента на 1924 г. в Провадия да бъде създаден околийски комитет. В него влизат Ст. Иванов, Желез Йорданов, Йовчо Колев и др. През 1930-1931 г. Провадийската ремсова организация се оформя като районен комитет начело със Стоян Мураданларски, който поема ръководството на селата около града.
Въпреки фашистката диктатура през 1940 г. в Провадия е създадено българо-съветско дружество. Активната сила в него са младежите. В периода на жестоката антифашистка борба – 1941-1944 г. Провадийския край дава много свидни жертви. Безсмъртни ще останат имената на Съби Дичев /Вълчи дол/, Стоян Мураданларски /с. Мировци, Шуменско/, Гроздю Желев /с. Султанци/, Тодор Илиев /с. Юнак/, Коста Събев Димов /с. Стефан Караджа/, Йордан Железов /Провадия/, Стефан Шиков, Петър Манолов, Киро Радев /Манастир/ Станю Стефанов /Манастир/ и др. Всички те са част от Провадийската партийна организация – убити без съд и присъда.
Анатоли Атанасов - председател
