Варна

Варна е град в североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и административен център на едноименните община и област. Той е най-големият град в Северна България и по българското Черноморие. Населението на града по данни на НСИ към 31.12.2014 г. се изчислява на 335 949 души, което поставя Варна на трето място по големина в България след София и Пловдив. На територията му е разположено Адмиралтейството на Българската армия.
В града се съхранява златно съкровище от халколита, за което се смята, че е най-старото златно съкровище в света и дало име на т.нар. Култура Варна. Варна често се нарича „морската столица“ или „лятната столица на България“ и е важен туристически и културен център, изходна точка за курортите по Северното Черноморие. Сред международните културни събития, които се провеждат в града, са фестивалите Варненско лято, Любовта е лудост, Златният делфин, Август в изкуствата, Видеохолика и други.
Варна е кандидат за Европейска младежка столица 2016 г. и Европейска столица на културата 2019 г. Побеждава в надпреварата за Европейска младежка столица през 2017 г.
Предполага се, че сегашното му име идва от старобългарското *варнъ – „черен, вран“. Друга теория свързва името с думата „вар“, означаваща минерален извор. Между 20 декември 1949 г. и 20 октомври 1956 г. Варна носи името Сталин, на името на Йосиф Сталин.
Град Варна е разположен на северния и западния брегове на Варненския залив и край Варненското езеро. Най-южната и централната част на града се свързват посредством Аспаруховия мост. Варна заема площ от 238 km2.
Южно от протока, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг се намират промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „Гръцка махала“) и централните плажове.
Около града постепенно се образува агломерация с вилните зони край „Евксиноград“, квартал „Виница“, чак до „Златни пясъци“ . Територията в посока град Аксаково също е в процес на застрояване.
В чертите на града са курортните комплекси Св. Св. Константин и Елена и Златни пясъци. Градът има пясъчни плажове и топли минерални извори с температура 35–50 °C.
Според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове (Пловдив и Варна), територията на град Варна е разделена на следните 5 района:”Аспарухово”, „Владислав Варненчик”, „Младост”, „Одесос” и „Приморски”.

Брой на населението
Първите информации за населението на Варна са от Средновековието, като тогава градът е бил населяван от около 4000 души. Според първото преброяване след Освобождението, населението на Варна е 24 555 души (1881 г.). Тогава градът е бил вторият по големина в Княжество България, след Русе. След Съединението Варна губи второто си място и оттогава е третият по население град в България.
Днес във Варна живеят около 5% от населението на страната. Според националното официално преброяване през 2011 г. населението е 334 870 жители, което поставя града на трето място по големина в България, а населението на общината е 343 704 жители – втора община по население в България.
Спрямо данните на НСИ към 31 декември 2012 г. Варна е населена от 334 870 души, което го поставя града на трето място по големина в страната.
Населението на варненската агломерация е 475 074 души. 
Варна е един от малкото български градове с положителен естествен прираст (4192 родени / 3600 починали за 2009 г.). 
Район Приморски със своите над 105 000 жители е третият по население район в България, след „Младост“ и „Люлин“ в Столичната община.[

Храмове и манастири
Православните храмове са 14, а сред най-известните храмове в града са:
•    Катедралата „Свето Успение Богородично“, един от неговите символи и четвърта по големина в страната (след храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, Видинската катедрала „Св. Димитър“ и новопостроения храм в Смолян);
•    Църквата „Св. Николай“ – на централната пешеходна улица,
•    Църквата „Св. Параскева Петка“ (или само „Св. Петка“)
•    Църквата „Св. Атанасий“ в непосредствена близост до Римските терми.
Към епархията принадлежат и 7 православни параклиса в града. В непосредствена близост до Варна са и два манастира: „Св. Св. Константин и Елена” в едноименния курортен комплекс и „Св. Димитър Солунски” в местността „Евксиноград“. На около 30 km северозападно от Варна се намира действащият манастир „Св. Марина“.
На 15 km североизточно от града се намира националният паметник на културата Аладжа манастир, създаден през 13 век.

Икономическа характеристика
Безработицата във Варна е на средното за страната ниво. Делът на частния сектор е над 50%. Икономиката на региона е добре представена на национално ниво чрез произведен брутен вътрешен продукт, представляващ 5,4% от националния. Малките и средни предприятия са предимно в сферата на услугите.
На територията на града са разположени няколко мебелни фабрики. Варна се нарежда на второ място след Бургас като туристическа дестинация в България. 

Морска индустрия
Морската индустрия е отрасъл, характерен за града. Обединява фирми, свързани с морски дейности. В сектора са заети над 12 000 души, които заработват около 14-15% от приходите от продажби на общинската икономика. Това са предприятия откорабостроенето, кораборемонта, морския транспорт, драгирането и поддържането на морски пътища и съоръжения, и свързаните с тях услуги и дейности. За близо 100-годишното ѝ съществуване в корабостроителницата са построени над 850 кораба. Кораборемонтен завод „Одесос” АД е най-големият и най-добре оборудваният в България, разположен на около 320 дка, със сух док за кораби до 35 000 бруто регистър тона и възможности за ремонт на кораби до 150 000 бруто регистър тона. 
Общо 73% от фирмите в сектора на информационните и комуникационните технологии от Североизточния район на планиране (над 600 на брой) работят във Варна, основно на българския пазар. Секторът използва технологии от всички поколения, като модернизацията на съобщителната мрежа изостава. Навлизат четвърто поколение (4G) мрежи и системи, въвежда се TCP/IP протокол в мрежите с общ достъп и VoIP-услуги. Търсенето на образовани кадри нараства непрекъснато. Микрофирмите са на второ място по приходи от продажби, но средните фирми имат по-голям дял в дълготрайни активи. 

Машинна индустрия
Димитър Илчев, известен автомобилен доставчик, през 1936 г. започва производство на автобуси върху основата на автомобили Chevrolet. Производствената дейност се извършва в цехът в квартал Аспарухово. Първоначално превозните средства са именовани като омнибуси, трамбуси. Произведените автобуси са обслужвали различни линии във Варненския регион и са се движели по междуградската линия Варна-Бургас.
В началото на 90-те британският автомобилен производител Rover възнамерява да построи предприятие за асемблиране на автомобили в Морската ни столица. Заводът е открит през 1995 г. и е в близост до ВАМО – завода за дизелови двигатели. Сложното икономическо състояние, в което изпада производителят и нестабилността на автомобилния пазар, внасянето на автомобили на по-ниски цени, води до затварянето на предприятието през септември 1995 г. Общо от модела Rover Maestro са произведени 2200 автомобила.

Електронна и електротехническа индустрия
Във Варна през 1966 г. e основан Радиозавод Варна за производство на навигационни системи и радари.
През 1987 г. е основан Елдом. Предприятието произвежда домакински електроуреди.
Варна е сред най-важните университетски центрове в страната с осем висши училища, в които се обучават над 30 000 студенти:
•    Висше военноморско училище „Никола Вапцаров“
•    Икономически университет
•    Медицински университет „Проф. Параскев Стоянов“
•    Технически университет
•    Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“
•    Колеж по туризъм
•    Медицински колеж
•    Технически колеж
•    Професионален старшински колеж
Средното образование е представено от няколко езикови гимназии; хуманитарна, математическа и природо-математическа гимназия, училища по изкуствата, няколко професионални гимназии и спортно училище, както и средни общообразователни училища.
Във Варна се намират Институт по океанология, Център по хидро- и аеродинамика (доскоро институт) към Институт по металознание, съоръжения и технологии „Акад. Ангел Балевски“ и филиал на Институт по метеорология и хидрология към БАН.

Театър, опера и културни институции
Държавна опера Варна
Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
Държавен куклен театър – Варна
Театър „Българан“
Фестивален и конгресен център
Дворец на културата и спорта и Летен театър 
Национално училище по изкуствата „Добри Христов“

Музеи
Регионален исторически музей-Варна
•    Военноморски музей
•    Парк-музей „Владислав Варненчик“
•    Къща-музей на Георги Велчев
•    Музей за историята на Варна
•    Музей на Възраждането
•    Етнографски музей
•    Варненски природонаучен музей
•    Музей на куклите
•    Музей по историята на медицината
•    Историко-етнографски комплекс „Прабългарско селище Фанагория“


Галерии
Градска художествена галерия „Борис Георгиев“

Спорт
Градът има многогодишни традиции в спорта. Действащи са няколко футболни стадиона, сред които базите на ПФК Черно море (Варна) и ПФК Спартак (Варна). В процес на пълно преустройство е градският стадион „Юрий Гагарин“, чието име ще бъде променено на „Варна“. След края на новоизграждането му стадионът се очаква да отговаря на всички изисквания на УЕФА и да бъде най-модерният в България. Традиционно националният отбор на България по волейбол играе във Варна. Четири поредни лиги са се състояли в Двореца на културата и спорта. В последните години градът се обособява и като център за плажен волейбол и кандидатства за град-домакин на Световните киберигри. Многократно Варна е била домакин на спортни прояви като Световното първенство по Водно спасяване през 1970 г., Световното първенство по художествена гимнастика през 1969 г. и през 1987 г., Републиканското първенство по карате „Киокушин“. В града има клубове по тенис, баскетбол, плуване, бейзбол, бокс, културизъм, стрелба, езда, колоездене, картинг, спортно ориентиране, а от Аспаруховия мост се правят скокове с въже (бънжди).

Забележителности
Градът е част от Стоте национални туристически обекта на БТС с Археологически музей (Варна) и Военноморския музей.
•    Варненският некропол – най-старото златно съкровище в света
Римските терми на Одесос са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в страната и се намират в югоизточната част на днешния град, в близост до пристанището. Термите са изградени към края на 2 век. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 m, а общата площ на съоръжението около 7000 m². Баните са работили до края на 3 век. През 19 век подземията на термите са ползвани като затвор. През 1892 г. Стамболовистите затварят и изтезават в термите Петко войвода. В днешни дни през лятото в термите работи летен театър, изнасят се концерти.
Морска градина и други паркове
В Морската градина са разположени Варненският Аквариум и Делфинариумът.
Така наречената и силно оспорвана от гражданите „Алея първа“ (проект) е зона между Морската градина. В близост до Варна на площ от 13 207 декара се намира природният парк Златни пясъци със скалния Аладжа манастир. Той е вторият обявен парк в България след Национален парк Витоша.
•    Аспарухов парк
•    Парк „Владислав Варненчик“
•    Парк „Младост“
•    Парк-паметник на българо-съветската дружба
•    Университетска ботаническа градина – Варна
•    Зоологическа градина
Статуя в парка на резиденция Евксиноград
Със своите 800 декара паркът резиденция Евксиноград е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Неговите архитектурни и исторически паметници, както и неговото минало на духовен център, го правят желано място за посещение и отдих. Той е естествено продължение на Морската градина на север и връзка с парка на курорта Константин и Елена.
•  Астрономическата обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ – първият в България астрономически комплекс, открит през 1968 г. Комплексът се състои от астрономическа обсерватория, планетариум и кула. Намира се в централната част на Морската градина.
•   Железопътната гара във Варна е изградена по проекта на железопътната гара в Бургас. Поради тази причина двете сгради са еднакви в архитектурното отношение.
•   Фестивален и конгресен център

Здравеопазване
Варна е главен университетски здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ северното Черноморие, както и Североизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. Център по изгаряния и отравяния се намира във Военно-морската болница, която е специализирана и като болница на НАТО. Сред най-големите здравни заведения на Варна са Св. Марина – терапевтичен блок за многопрофилно лечение; „Св. Анна“, популярна като Окръжна болница – с диагностичен блок и Спешна помощ, 2 АГ-болници, няколко поликлиники, най-големият онкодиспансер извън столицата, психодиспансер, очна клиника и други здравни звена. В града се строи кардиологична болница.

Транспорт
Автомобилен
През Варна преминава паневропейски транспортен коридор 8. През града преминават Автомагистрала А2 – „Хемус” и Автомагистрала А5 – „Черно море”, част от Паневропейски транспортен коридор 8 иЕвропейски път E87. Едно от най-големите транспортни съоръжения е Аспарухов мост.
Железопътен
Железопътна гара Варна обслужвала първата жп-линия в страната. От гарата тръгват различни влакове: - пътнически до селата Аспарухово и Кардам и до градовете Карнобат, Бургас, Добрич и Шумен; - бързи до София, Пловдив, Русе и Плевен; - ускорен бърз до София.
Въздушен
Западно от Варна е разположено Летище Варна – третата по важност българска аерогара. То обслужва над 65 български и чужди авиокомпании, които изпълняват редовни и чартърни полети до над 35 държави. Аерогарата е едно от трите международни летища в страната с целогодишен режим на работа. През зимата се поддържат 7 редовни линии, 28% от пътниците от/до Варна пътуват по работа.  През 2014 г. през аерогарата са преминали близо 1,4 милиона пътници. Летището е свързано с няколко възможности за транспорт до града – автобусна линия; таксиметрови услуги и коли под наем. Автомобили под наем предлагат няколко международни компании и една българска фирма. През пролетта на 2012 г. е открита изцяло обновената писта на летището, а през 2013 г. е открит терминал 2 на летището. Първата частна авиокомпания в България – Ер Виа – е със седалище във Варна.
Морски
Морска гара Варна през 2006 г. е обслужила 31 650 пътници от вътрешно и международно плаване. Общо 23 големи круизни кораба с 9200 пътници са посетили Варна.
Пристанище Варна e разположено на Черноморското крайбрежие при Варна (терминал Варна Изток) и във вътрешността на Белославското езеро, при Девня (Терминал Запад). То е най-голямото българско пристанище и разполага с общо 34 корабни места, с максимално допустимо газене от 11,30 m. През 2011 г. са обработени 9,15 милиона тона товари, като по този показател изпреварва Пристанище Бургас.
Обществен
Автогара Варна обслужва национални и международни редовни линии, а Частна автогара „Младост“ осъществява редовен транспорт с автобуси по цялото Черноморие, до близките населени места и курорти.
Автобусни, тролейбусни и маршрутни линии
Три фирми стопанисват вътрешните градски линии. Във Варна има близо 60 автобусни, 4 тролейбусни линии и 3 маршрутни таксиметрови линии. В града се изпълнява интегриран проект за градския транспорт, по който неотдавна бяха доставени 70 нови автобуса и 30 нови тролея.

 

ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ ОТ БСП-ВАРНА МАНДАТ 2011 - 2015
проф.Николай Филев Джагаров
Светлана Иванова Такева
Йорданка Василева Юнакова
Януарий Марков Вичев
Аврам Иванов Тодоров
Огнян Василев Къчев
Пламен Начков Печев
Георги Петров Козарев

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи